Лицензирани футболни букмейкъри в България: пълен регистър и регулаторна рамка 2026

Updated септември 2026

Licensed

Available in US

Fast payouts

18+ Only

Редакция «Футбол Букмейкър» септември 11, 2026 Време за четене: 17 мин

Защо този списък изобщо съществува

Преди няколко месеца получих обаждане от стар приятел. Беше депозирал 800 лева в „много добър букмейкър със страхотни коефициенти“, когото намерил през реклама. Сега не можеше да си изтегли парите. Сайтът беше на английски, изглеждаше професионално, имаше дори чат поддръжка — само че никъде не пишеше „лиценз от Националната агенция за приходите“. Този разговор е същината на това защо разделението „лицензиран в България“ срещу „международен оператор“ не е формалност, а решаващ въпрос за играча.

От 2020 година насам регулаторната рамка в България премина през няколко решаващи завъртания. Държавната комисия по хазарта беше разпусната, надзорът премина към НАП, а паралелно се вдигнаха финансовите бариери за оператори. 60 000 лв. само такса за разглеждане на документите по искането за онлайн лиценз, 2 500 000 лв. минимална инвестиция плюс още 1 000 000 лв. средства за организация на самата игра. Това не е пазар, на който се влиза от една стая в дома с лаптоп.

В тази статия върша три неща: показвам как работи българската регулаторна рамка отвътре, изреждам активните оператори с валиден лиценз НАП за онлайн залагания и обяснявам какво точно проверявам аз — за пет минути — преди да преценя кой сайт е безопасен за регистрация. Без рейтинги от типа „топ 1“. Без обещания. Само данни и проверими стъпки.

НАП като регулатор и какво всъщност прави

До 2020 година българският хазарт се регулираше от Държавната комисия по хазарта — самостоятелен орган с председател, който се назначаваше от министър-председателя. После името се смени, а нещо много повече от името се промени.

Преходът от ДКХ към НАП през 2020

Когато надзорът премина в Националната агенция за приходите, в индустрията се чуха различни реакции. Едни го приемаха като нормализиране — хазартът е икономическа дейност, която плаща данъци, защо да има отделен регулатор. Други предупреждаваха, че НАП е приходен орган и приоритетът ѝ ще бъде събиране на данък, а не защита на играча. И двете гледни точки имат основание. От 2020 до 2024 г. държавната хазна получи стотици милиони лева от индустрията, а паралелно се влоши проникването на проблемния хазарт сред населението — Регистърът на хазартно уязвимите лица расте с двуцифрени темпове всяка година.

На практика обаче преходът ДКХ→НАП консолидира няколко неща в едно гише. Лицензионна процедура, отчетност, проверки, събиране на държавни такси и санкции — всичко минава през едно ведомство. За играча това означава едно: ако се чудите дали даден сайт е лицензиран, отговорът е в публичния регистър на НАП, не в маркетинговите материали на оператора.

Какво конкретно проверява надзорът

Тук много хора се изненадват. Контролът върху лицензиран оператор не е еднократен — той е непрекъснат. НАП следи финансовата стабилност на компанията (затова инвестиционният праг и капиталовите изисквания не са еднократна сума, а условие, което се поддържа постоянно), отчетността по корпоративен данък, изпълнението на правилата за отговорна игра, актуалността на регистъра на хазартно уязвимите лица и техническата изправност на платформата. Контролът по тези линии се засили допълнително през 2025 г. — по конкретните пакети от електронни услуги и тяхното отражение върху индустрията ще се върна в по-долна секция.

Това има пряко значение за това как изглежда лицензираният сайт. Лиценз номер, името на юридическото лице-носител и съответната такса по закона за хазарта трябва да фигурират в долната част на всяка страница. Ако ги няма — или са скрити в дълбоко подменю, или линкват към някакъв общ „About“ — това е първият червен флаг, дори ако всичко друго изглежда подредено.

Цената на лиценза и капиталовите изисквания

Когато за първи път пробвах да обясня на чуждестранен познат колко струва българският онлайн лиценз, разговорът приключи на третата минута. Не защото цифрите бяха ужасни — а защото бяха толкова конкретно подредени, че изглеждаха измислени. Българското законодателство в тази област не е написано небрежно. То е написано така, че да направи влизането на пазара скъпо, бавно и формално сложно.

Държавна такса 60 000 лв. за разглеждане

Точката за стартиране е таксата за разглеждане на документите по искането за лиценз за организиране на онлайн залагания: 60 000 лв. Изменението влиза в сила от 19 септември 2024 г. с публикацията в Държавен вестник, бр. 42. Това е сумата, която плащате на държавата, само за да поемат документите ви. Не е такса за самия лиценз — това е такса за това чиновникът да ги прочете. Ако ви откажат, парите не се връщат.

Инвестиционен праг и капитал

Втората линия е инвестиционната. По чл. 5, ал. 1, т. 2 от Закона за хазарта компанията-кандидат трябва да докаже минимум 2 500 000 лв. инвестиции в собствения си бизнес и още не по-малко от 1 000 000 лв. средства за организиране на самата игра. Това не е „капитал на хартия“. Това е реално документирани средства, разделени по предназначение. Заедно с таксата за разглеждане говорим за над 3,5 милиона лева, преди оператор изобщо да приеме първия залог в България. Това обяснява защо в страната ни няма десетки малки букмейкъри, както в някои други европейски пазари — числата сами по себе си изтриват малките играчи преди да са започнали.

Корпоративен данък 10% от 1 януари 2024

Третата опорна точка е новата фискална рамка. От 1 януари 2024 г. организаторите на хазартни игри подлежат на корпоративен данък 10% върху печалбата от хазартната си дейност, наред с дължимата държавна такса по Закона за хазарта. Преди тази промяна индустрията плащаше държавна такса върху оборота, без класически корпоративен данък върху печалбата. Сега плаща и двете. Това променя бизнес-модела на маржа отвътре — операторите трябва да оперират с по-стегнати маржове в по-конкурентните пазари, защото всеки лев печалба сега носи допълнително 10% данъчна тежест.

Промените от 2020 г. насам сочат точно това, обяснява в българската си позиция експертът по медийно право Терзиев — повишаване на рестрикциите, повишаване на изискванията води до това, че в крайна сметка остават малко на брой големи хазартни оператори. И това не е случаен ефект. Това е политика, в която българската държава поощрява консолидация на пазара, защото е по-лесно да се регулират пет големи играча, отколкото петдесет малки.

Как проверявам сам лиценза за пет минути

Знаете ли какво пише точно под бутона „Регистрирай се“ на лицензиран български оператор? Аз знам. И това е първото нещо, което гледам, преди да си направя труда да разглеждам коефициенти. Защото ако едно проверимо твърдение липсва, нищо друго няма значение.

Стъпки за проверка в публичния регистър на НАП

Първа стъпка: отварям сайта на Националната агенция за приходите и търся раздела за хазартна дейност. Там има публичен регистър на лицензираните оператори. Регистърът е реалното първоизточно потвърждение — името на компанията, номерът на лиценза, дейностите, които покрива (онлайн залагания върху резултати от спортни състезания, онлайн казино, или комбинация), и срокът на валидност. Срокът между другото е 5 години и подлежи на ново разглеждане при изтичането му. Това означава, че дори днес да видя оператор в регистъра, преди година е било различно. Винаги проверявам датата.

Втора стъпка: сверявам името на юридическото лице, което фигурира в регистъра, с името, което се показва в долната част на сайта на оператора. Брандът и юридическото лице са две различни неща. Sesame, например, се организира от едно дружество, Palms Bet от Телематик Интерактив България, Betano от Kaizen Gaming, Efbet от собствена структура. Ако брандът на сайта е „X“, а в публичния регистър не намирам компанията, която го управлява — нещо не е наред.

Какво трябва да фигурира на сайта на оператора

Долната секция на лицензиран сайт е длъжна да съдържа: пълно име на юридическото лице-носител на лиценза, номер на лиценза, дата на издаване и срок на валидност, контактна информация — обикновено адрес и електронен формуляр за връзка с регулатора, иконка 18+ и текст за отговорна игра с линк към НИЛНАХ или сходен ресурс. Това не са декорации. Това са задължителни елементи. Ако някой от тях липсва, операторът или нарушава задължителен реквизит, или изобщо няма валиден лиценз за дейност в България.

Червени флагове, които винаги изключват сайт от моя списък

Първи: липсва номер на лиценз или име на юридическо лице. Втори: сайтът е достъпен от България, но валутата е само в евро или долар без опция за лева — лицензираните български оператори работят с лева. Трети: интерфейсът не е на български — лицензираните оператори са длъжни да поддържат български интерфейс. Четвърти: липсва секция за отговорна игра с конкретни инструменти (депозитни лимити, самоизключване). Пети: реклама в социалните мрежи след 17 май 2024 г. — българските лицензирани оператори са обект на пълна забрана за реклама, така че агресивните маркетингови кампании на български аудиторни групи са почти сигурно от нелицензирани играчи.

Активните оператори с валиден лиценз НАП

Когато ме питат „кой оператор е най-добър за БГ Първа лига?“, обикновено отговарям с друг въпрос: „А лиценз НАП ли има?“ След тази формална бариера започват реалните разговори за маржове, покритие на пазарите и функции. Това, което следва тук, не е класация. Това е списък на компании с активен лиценз НАП за онлайн залагания към момента на писане. Подробните прегледи на всяка от тях са в отделни статии на сайта.

Betano — Kaizen Gaming

Гръцка група, активна в 16 държави. В българския контекст Betano е единственият оператор с глобално УЕФА-партньорство — компанията е официален спонсор на УЕФА ЕВРО 2024 и ексклузивен бетинг-партньор на първенството. За играча това означава дълбоко покритие на големите европейски първенства, конкурентни маржове в Premier League, La Liga, Bundesliga и Serie A, поддръжка на Bet Builder и Cash Out. По наблюдения от индустриални анализи, маржовете на Betano при водещите европейски лиги са едни от най-конкурентните на българския пазар. Подробен преглед на маржовете, функциите и слабите страни — в отделен обзор на оператора Betano за футбол.

Efbet

Български оператор с дълга история и собствена структура. Известен е като спонсор на родната Първа лига — самото име на първенството за дълъг период беше „Първа лига Efbet“. Това има пряко значение за играча, който се интересува от БГ-футбол: покритието на Efbet върху местните мачове по обем на пазари обикновено е по-широко от това на международните оператори. От друга страна, при големите европейски първенства Efbet не е лидер по маржове.

Palms Bet — Телематик Интерактив България

Българска компания с активна стратегия за клубни партньорства — Palms Bet е спонсор на ПФК Левски и обявяваше партньорство на ниво „помощ в много направления“, както го формулира изпълнителният директор Лъчезар Петров. Маржовете на Palms Bet при водещите европейски лиги са сравними с тези на Betano — двата оператора често се сочат заедно като най-конкурентни на пазара по този параметър.

Winbet

Един от пионерите на българския онлайн-сегмент. Лицензът покрива пълен спектър от спортни залози, поддържа Bet Builder, силно мобилно приложение. Фокусът е към български играч с локален интерфейс и поддръжка.

8888

Локален оператор с дълъг лиценз. Покритието на спортни пазари е по-тясно от това на гръцките или международни компании, но за определени сегменти от българския играч е достатъчен.

Sesame

Лицензиран български оператор с фокус към регионалните пазари. По-малък мащаб, по-тясно покритие, но валиден лиценз и спазване на регулаторните изисквания.

bwin

Международен бранд (Entain Group), който има отделен лиценз за България. Подходяща за играч, който иска интерфейс и опит, познат от европейските пазари, но в рамките на българската регулаторна рамка.

Този списък не е финален и не е пълен. Винаги проверявайте актуалния публичен регистър на НАП — там е истинският източник. Регистърът се обновява при всяко издаване или прекратяване на лиценз и е единственото потвърждение, на което си струва да се доверявате.

Промените 2024 и 2025: реклама, данък, отчетност

За 24 часа на 17 май 2024 г. се промениха правилата на индустрия за над един милиард лева оборот годишно. Това не е драматизация — това е реалното въздействие на пълната забрана за реклама на хазарт в България. Промените от 2024-2025 г. оформят сегашния пейзаж на пазара и обясняват защо избора на оператор сега е активна задача, не пасивна.

Пълната забрана за реклама от 17 май 2024

На тази дата влиза в сила Законът за изменение и допълнение на Закона за хазарта (обн. ДВ бр. 42/2024), който въвежда пълна забрана за реклама на хазарт във всички медии — телевизия, радио, печат, интернет. Изключение има само за тиражите и анонсите на Българския спортен тотализатор. Преди тази промяна рекламата на хазарт в България беше оценявана на 100-200 милиона лева в края на 2022 г., което беше една от основните причини за политическата мотивация за забрана. След 17 май 2024 г. дисплейните банери в порталите изчезнаха, спонсорствата на телевизионни предавания се прекратиха, рекламите по радиото изтекоха. Това има пряко последствие за избора на оператор: вие вече не научавате за нов оператор от телевизионна реклама. Налага се да търсите активно — да гледате официалния регистър на НАП, да четете аналитични материали, да сравнявате сами.

Нови електронни услуги на НАП от 10 февруари 2025

От 10 февруари 2025 г. НАП пусна нови електронни услуги за организаторите на хазартни игри — пакет от инструменти за отчетност и контрол, които значително вдигнаха честотата на обмен на данни между оператора и регулатора. За играча това не променя интерфейса, но променя нивото на контрол. Грешка в отчета на оператора, която преди можеше да остане незабелязана с месеци, сега се вижда почти веднага. Това е добре за интегритета на пазара и косвено добре за играча — лицензираните оператори са под значително по-плътен надзор от преди година.

Корпоративният данък 10%

Третата голяма промяна на индустрията е фискалната. От 1 януари 2024 г. организаторите на хазартни игри са длъжни на корпоративен данък 10% върху печалбата си от хазартна дейност — наред с дължимата държавна такса по Закона за хазарта. Тази промяна имаше пряк ефект върху маржовете: операторите частично прехвърлиха новата данъчна тежест в по-стегнати маржове върху по-малко конкурентните пазари, където могат да си позволят. Това е една от причините маржовете при българската Първа лига обикновено са по-високи от тези при големите европейски лиги — голяма част от пазара се концентрира при големите лиги, така че там операторите трябва да са конкурентни на цената, докато при местните мачове имат повече свобода.

Какво ме чака при нелицензиран оператор

„Какво ще ми направят?“ — това е първият въпрос, който чувам, когато някой се чуди дали да рискува с международен оператор без БГ-лиценз. Отговорът е по-сложен от „нищо няма да ти направят“ и по-сложен от „ще те съдят“. Реалността е в средата и засяга по-малко наказателно право и повече практически рискове.

За играча наказателна санкция за залог при чуждестранен оператор без БГ-лиценз в България на практика не съществува. Не познавам случай, в който физическо лице да е наказано за това, че се е регистрирало на чуждестранен сайт и е заложило няколко лева. Това не означава, че е безопасно. Просто рисковете не са законови. Те са финансови и оперативни.

Първи риск: достъп до акаунта и парите. Случаят на моя приятел с 800 лв. не е изолиран. Чуждестранен оператор, който приема играчи от България без БГ-лиценз, не е задължен да приложи българското законодателство. Спор за блокирана сметка, забавено теглене или отказан win — всичко това минава по правилата на юрисдикцията, в която операторът е лицензиран. Малта, Кюрасао, Гибралтар или нещо още по-екзотично. Българската КЗП няма правомощие, НАП няма надзор, потребителската защита е ограничена до това, което регулаторът в съответната юрисдикция предлага.

Втори риск: данъчен. Печалбите от хазарт при оператори, лицензирани в България, са освободени от данък върху доходите за физическото лице — защото операторът вече плаща корпоративен данък 10% върху своята печалба от хазартна дейност и държавни такси. Печалбите от чуждестранни оператори не попадат в това освобождаване автоматично. Това отваря отделна линия на риск, която много играчи не разглеждат.

Трети риск: интегритет. Лицензираните оператори в България са задължени да поддържат Регистъра на хазартно уязвимите лица и да приложат самоизключване. Ако някой реши да се самоизключи в България, чуждестранните оператори няма откъде да научат това. Това е по-важно, отколкото изглежда. Адвокат Мишел Хембъри от кантора Melchers в Хайделберг отбелязва, че в редица страни залагането при нелицензиран оператор не се третира като административно нарушение, а като престъпление — Германия е един от тези примери. В България не е така. Но регулаторната тенденция в Европа върви натам.

Често задавани въпроси за лицензирането

След близо десет години работа с маржове и регулаторна рамка съм отговарял на едни и същи въпроси буквално стотици пъти. Ето отговорите на четирите, които се повтарят най-често.

Създадено от редакцията на „Футбол Букмейкър”.